Подкрепа за бизнесаБългарското вино - модел за изграждане на модерно, устойчиво земеделие и конкурентен туризъм

Политическа позиция на Цецка Бачкова

Българското вино – модел за изграждане на модерно, устойчиво земеделие и конкурентен туризъм!

снимка – DiVino

Здравната криза постави света в нова реалност и със сигурност ще продължи да влияе на обществения живот дълго и след края на пандемията. Социалните отношения, бизнесът и туризмът са в процес на трансформация, която ще промени може би завинаги начина на живот.

Социалната изолация и новите форми на работа водят до нарастваща нужда от нов тип услуги. Бизнес моделът на туризма и консумацията също ще се променят. Ако до този момент пазарът даваше превес на големите обеми, то след пандемията се отваря ниша за компании, които оперират с малък брой количества и клиенти, а почивното време се прекарва в тесен кръг и бутикови изживявания.

В тази променяща се действителност секторът на винопроизводството в България също е изправен пред сериозни предизвикателства. Затворените заведения и лошият туристически сезон вече стресираха бранша. Връхлетялата корона-криза доведе и до други промени в синхрон с изместването на консумацията от заведенията към дома. Потреблението като цяло не се свива, но консумацията слиза към по-ниския ценови клас. Проблем за продажбите на по-скъпите вина, освен липсата на чуждестранни туристи и затворените заведения, е и практическата  липса на конферентни и бизнес събития в страната, на които традиционно се търсят повече такива напитки.

Извънредната обстановка налага избите да противодействат на трудностите и с повече креативност. Освен по-активни преговори с настоящите партньори, много от тях започнаха и търсене на нови, включително и в ниши, в които досега не са присъствали. По-големите изби имат предимство пред малките, защото продават основно през търговските вериги. По-малките обаче са по-гъвкави, имат резервни варианти за влизане в нови ниши и са по-бързо адаптивни към новите възможности. Като цяло износът за много от българските изби е по-скоро символичен, а големите износители се броят на пръсти. Предвид, че в голяма част от Европа заведенията са затворени, очаквано има общ спад на експорта.

В момента светът пие повече вино от всякога. Повишеното потребление се дължи на ентусиазма на САЩ, Русия и Китай, като стара Европа не губи позициите си на ключов консуматор. В Америка например виното достига връх на своята популярност, особено сред по-младото поколение, за което познанията в областта стават все по-важни. В Китай, част от Азия и до определена степен Русия консумацията на вино, макар и подплатена с по-малко знания, също е модерна новост, признак на изтънченост и начин за сближаване с културата на Запада.

В българската история и бит виното заема изключително важна роля и присъствието му на всяка трапеза е незаменимо. Счита се, че по нашите земи вино се е произвеждало още преди повече от 5000 години с първото лозе, пренесено от Близкия и Средния изток. Древните траки, които са населявали нашите земи, са едни от най-признатите и търсени производители на вино и може да се смята, че точно те поставят основите на лозарството и винарството.

снимка – DiVino

Днес България безспорно е винарска страна с история, принадлежаща към Стария свят като опит и традиции, но българското лозарство и винарство в последните три десетилетия преминаха през сложни трансформации. Първите петнайсет години след прехода доведоха до загуба на лозарска площ, загуба на пазари, намаляване на конкурентоспособността, загуба на регионална идентичност. След това обаче,  благодарение на усилията на представителите на лозаро-винарския бранш, качеството на българското вино постепенно се повиши, а браншът, особено преди корона-кризата, успя да запази икономическа стабилност. България се превърна в силно прогресираща винарска страна. През последните години бяха направени сериозни инвестиции в обновяване на лозовите насаждения и техниката за отглеждане на винено грозде, всички съществуващи винарски предприятия бяха модернизирани, изградени бяха много нови винарски изби. Това естествено се отрази на българските вина и по отношение на качеството си те изживяват най-добрия си период в историята. Определено вече е норма българските вина да се представят изключително успешно на международните конкурси. Малките крачки, необходими за извеждане на българския винопроизводител на международната сцена са направени, но това все още не е достатъчно.

Друга много важна тенденция е повишаването на винената култура. Има голямо търсене за различни винени обучения, майсторски класове, организирани дегустации и посещения на изби и винарски райони. Все повече са хората, които възприемат виното не просто като напитка, а и като културен феномен и елемент от добрия начин на живот. И това е нещо, което трябва да се използва за развитие на целия бранш.

Ние от Демократи за силна България смятаме, че потенциалът на българското вино има възможност да се разгърне още повече, ако секторът не се пренебрегва от българските правителства, които за съжаление досега не оценяваха многосекторните възможности за българката икономика.

За нас сектор Вино е приоритетен отрасъл. Развитието на българското вино трябва да бъде модел, който може да послужи за образец в изграждането на модерно, конкурентно, диверсифицирано, устойчиво земеделие, ориентирано към развитие и запазване на регионите, и производство на продукти и предлагане на услуги с висока добавена стойност. Този модел може да бъде основа за изграждане на цялостен, ефективен модел в земеделието, защото производството на вино и винено грозде съдържа в себе си елементи от цялостната организация в целия сектор.

Ние от Демократи за силна България ще предложим  конкретни политически ангажименти към лозаро-винарския сектор и особено към средата и възможностите за растеж на по-малките и бутикови производители.

Като първа мярка предвиждаме ревизия на законодателството в сектора и създаване на нов, модерен, съобразен с европейската рамка, но и с националната специфика закон за виното. В момента действащият закон за виното е остарял, а новият, който е внесен в Парламента, но е оставен да бъде приет от новото Народно събрание, не отчита националната специфика. Съобразяването с европейската рамка не е достатъчно условие за нова нормативна основа. Новите норми трябва да отчитат спецификата на родното земеделие и да стимулират съществуването на малките и средните производители. В момента липсва и процедура, която да въвежда политически и законодателни решения на регионално ниво. Трябва да има система, която позволява регионални политики, включително и в подпомагането на секторите. Създаване на нов закон за виното и спиртните напитки може да послужи като пилотен проект и в тази посока.

В помощ на производителите ще предложим решения за намаляване на административната тежест и осигуряване на лесен старт на производство. Мярката е особено важна тогава, когато се отнася до малките и средни предприемачи в сектора. А за най-малките производители – тези до 10 000 литра годишнопредвиждаме още по-лека процедура по регистрация, която да мотивира, а не да отказва всеки, който иска да се занимава с вино със стопанска цел. Освен като мярка, стимулираща бизнеса, тя трябва да се разглежда и като такава, допринасяща за намаляването на сивия сектор.

Политиките за българското вино ще стимулират и развитие на регионите. Земеделието е основният сектор, който може да възстанови икономическата активност в по-изостаналите райони на нашата страна. Така би могла да се намали миграцията към големите градове и да се създаде инфраструктура за развитие на други отрасли, свързани с туризъм, занаятчийство, предлагане на малки услуги и т.н.

За подобряване на имиджа на България като международна дестинация, се ангажираме със създаване на единен бранд за качествен и устойчив винено-кулинарен и културен туризъм, който да е насочен към регионите с техните специфики и да предлага услуги с висока добавена стойност.

Популяризирането на българското вино зад граница виждаме в създаването на структура на основата на публично-частното партньорство за общ маркетинг и представяне на българските вина. Подобна структура би имала важно значение не само за повишаване експорта на българските вина, но и за развитие на местните пазари. Ще има и ключова роля за насърчаването на допълнителни дейности също важни за развитието на регионите и туризма.

По-задълбочени мерки предвиждаме за развитие на науката за виното и специализираното земеделско, винарско образование, в т.ч. средно, висше и неформално продължаващо обучение. Това ще доведе до насърчаване на иновациите в сектора и развитието му като модерен и конкурентен отрасъл.

Предлагаме още да се създаде работещ модел за комуникация между държавата и производителите и реформиране на структурата на браншовите организации, за да има и работещи канали за връзка, когато се налага да се вземат важни решения за функционирането на бранша. Към настоящия момент структурата на браншовите организации в Закона за виното и спиртните напитки създава възможности за монополно влияние на една организация и определен кръг производители, а не е свързано със същинско представителство на бранша и неговите проблеми. Представителството и каналите за комуникация трябва да се разпределени равноправно между всички заинтересовани лица.

България е страна с традиции в производството на вино и с претенция за собствено място на винената карта на Европа, а виното е важно, защото не е просто една напитка. Виното е традиция, философия, култура. Виното е престижно и статус определящо. Виното е ухажвано от всички – интелектуалци, хора на науката, артисти, хора на бизнеса, политици. Виното създава приятелства и сближава хората, но то може да предизвика войни и да разделя. Виното е и политика. Затова във всички страни със сериозна винена индустрия, тя се подкрепя от държавата под една или друга форма. Ние от ДСБ ще направим всичко възможно това да се случи и у нас.

Цецка Бачкова, Жени Шиер и Петър Маринов  

за ПП Демократи за силна България,

за Обединение Демократична България

Март 2021

https://bachkova.dsb.bg/wp-content/uploads/2021/02/Logo-Blue-White.png
https://bachkova.dsb.bg/wp-content/uploads/2021/03/DmBul_White-logo_Coalition-_horiz.png
Контакти
(02) 400 99 21
София 1000, бул. "Витоша" 18 (вход откъм ул. "Кърниградска")
Полезни връзки